Ще стоя сама отново в тъмнината
и ще си представям твоето лице!
Ще се взирам във луната
и ще те милвам мислено с ръце!

Но ти ще бъдеш пак далече,
ще си другаде, а не при мен.
Сърцето ми от теб не се отрече
и дано се срещнем някой ден!

И когато ти ме зърнеш
не подминавай просто ей така
ела поне да ме прегърнеш,
докосни ме с пареща ръка!

Ще те чувствам близък и далечен,
ще съм пламък в твоите ръце,
но само спомена е вечен
и пак ще страда моето сърце!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: beby_d
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-19
прочитания: 184
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54706
   Съобщения: 257597
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86323
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642