Живях осемнадесет години.Може би достатъчно.
А може би не.
Живях по някакъв начин.Или по всякакъв.
Бях и дете.Някога.За малко.
Не помня.Пораснах.Може би бързо.
А може би не.
Опитах да покажа на всички,че ги уважавам.
Може би на когото трябва.А може би не.
Бях грозна,бях глупава,бях наивна,бях с всички,бях и с никого,
бях добра,но бях и лоша.
Живях по всички начини.Може би,а може би не?
Може би бях всичко,но не и аз.
Бях сред фалшиви приятели,
бях сред истински хора,до които не можах да се докосна,бях сама.
Да,не бях себе си.
Грешка.Може би да.А може би и сега греша с този край.
Да,ще сложа край.

Край на всичко!

На всички сълзи,на всички усмивки,на всички изтъркани роли.
Посягам към отровата.
Може би да.Може би няма да го направя.
И ето.От днес ще съм друг човек.
За пореден и последен път се заричам.Да,ще бъда аз.
Може би да.А може би...
ще живея сама с мечтите и амбициите си.
И няма да вярвам на никого,освен на себе си.
И на никого няма да се моля.Само на себе си.
Може би да.
А може би...