|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Без спомен, че ме е имало...
Бавно се стече живота
по стената на безвремието,
като кръвта ми
по стената на спринцовката,
тогава когато дарих те със себе си.
Ти помниш ли този момент?
Съмнявам се...
Болката, която би ти тежала,
би те накарала да се срещнеш със мен,
но не би...
Ти си далеч, в безвремието;
ти явно не помниш...
Кръвта се стече по стената
на спринцовката,
през иглата,
забита в моята вена...
Нежните пръсти изтеглиха буталото,
а с него - и кръвта ми...
Така се надявах
да вземеш усещането ми към теб,
това странно усещане, сгърчило същността ми,
но ти го остави
и изтегли надеждата,
и изтегли живота.
Аз не умрях,
аз не съм мъртъв,
аз съществувам,
аз съм просто факт,
отдавна забравен,
но мен още ме има
някъде скрит
в спринцовка със кръв,
вече съсирена,
вече загинала...
Мен още ме има
без спомен,
че някога
въобще ме е имало...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: tuik
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-20
прочитания: 161
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8185
Автори: 2267
Произведения: 54713
Съобщения: 258005
Лексикони: 2613
Коментари: 86330
SMS-и: 823
Снимки: 5642
|
|
|
|
|
|
|
|
|
