Разкажи ми

Разкажи ми...
С пръсти синевата нарисувай.
Слънчевите зайчета по кожата ми
с устни укроти,
да не избягат.
в дланите ми сгушено доверие
топлината на косите търси.
И се давят
в плиткото на чашата
непознати чувства -
усещанията познати
пръснали...
и нейде зад очите ми се гушат.
Разкажи ми
как се ражда вятърът,
откраднал
ехото въздишащо на сетивата
подивели,
разсипал мекотата на тревите
в постеля на щурец.
А после,
утолен от разстояния
на рамото ми кротко се обляга.
Така да ми разказваш,
та небето
да оглушее в светлини и звуци
цветна лудост да взриви
на пълнолунията мислите нащърбени.
И ослепяла,
във шепота аритмен на сърцето,
да търся наранените ти думи..
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Еротична
публикувана на: 2007-08-20
прочитания: 300
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48585
   Съобщения: 211215
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73115
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937