Дон Жуан де Роман

Ноември, обвит в стоманена мъгла.
Дими в мрака пистолетното дуло.
Ти знаеш ли колко струва женска душа?
Мистерия, загърната във фино було.
Тъмните улици и прозорчетата в стар стил
дърпат стъпките ти с вкочанени пръсти.
Скиташ се вечно незадоволен и унил.
Повдигаш завесите. Те падат по-гъсти.
И думите на любов и нежност са стръв-
тънки паяжини за наивни пеперуди.
Винаги се улавят. Не е синя твоята кръв,
По-скоро е черна-дяволски страсти буди.
На вечеря ще ти сервират поредно сърце
в салата от теменужки и бели рози.
Обичаш невинността. Тя от тебе ще умре.
Допинг за Егото ти, просто поредна доза.
А после ще пишеш стихове за своя живот,
на всички да разкажеш колко е празен.
Как цяла вечност си търсил свещения кивот.
Но защо ли...въпреки това... не те мразя ?!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-08-22
прочитания: 145
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7349
   Автори: 1974
   Произведения: 43471
   Съобщения: 174184
   Лексикони: 1877
   Коментари: 61204
   SMS-и: 769
   Снимки: 4560