Моето възкръсване

Лятото с бримки по воала си
приспива сладоледено причастие.
Отиват си стихийните ми трепетлики,
доволно насъбрали източен загар.
Разлистването на угаснала жарава
помни непрозрачните си своеволия.
Жажда съм, довереница на секвоята,
приютила отражение на плачеща пустиня.
Не сме измислица и моето възкръсване
е нечие закъсняло завръщане.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-23 г.
прочитания: 315
точки: 58 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 36 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7282
   Автори: 1946
   Произведения: 42560
   Съобщения: 171511
   Лексикони: 1833
   Коментари: 59285
   SMS-и: 762
   Снимки: 4439