Ела

Мъгла...И сякаш слънцето се е скрило,
бродя аз без утеха във безкрая.
В душата моя буря ти остави
и тя сега безпомощно се дави.

Ела, протегни ръка, спаси ме,
стига ми и сламчица дори.
В твойте нощи приюти ме,
в очакване на новите зори...

Мъгла...и сякаш слънцето се скрило,
навред е тъмно, и страхът пълзи...
Ръце протягам аз да те прегърна,
очите мои плуват във сълзи.

14.1..2003

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf