|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Черни пости
Вей ми Ветре, мъничко повейи дъжда ми доведи на гости!Мъката ми с него да се слей,че додеяха ми черни пости. Вей го, Ветре, не мълчи..Сред полето жадни са нивята и душата знай горчи, че е с болка в тъмното засята... Вей, довей го тази нощ, доведи го там, при мене на реката...Слънце изгори ни, страшна мощ.Той увехна... и душата му, горката... Вей ми Ветре, чу ли? Вей...Ако не дъжда, довей ми бърза пролет!Аз знам, че славеят не ще за нас да пей,но искам да отлитна с(ъс) последния му полет. Не вей ми Ветре, късно е, разбирам...Не ще ме утоли ни дъжд, ни студ, ни мило цвете.Довей му само,че в небето ще се взирам и с мъката при него ще отидем двете...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: elenna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-10
прочитания: 187
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7550
Автори: 2042
Произведения: 45928
Съобщения: 202274
Лексикони: 2048
Коментари: 68570
SMS-и: 800
Снимки: 4703
|
|
|
|
|
|
|
|
|
