КЪДЕ СИ

Лятото стели звезди по земята.
Нощни дантели разплитат прохлада.
Тиха безбрежност се спира в косата,
мила умора по снагата ми млада.

Малките сладко похъркват в леглата.
С ноздри отмерват цвета на сърцето.
Приказна фея в чудна позлата
рони в съня им комат от небето.

И някъде в тази частица блаженство
нега се процежда зад тъжни завеси.
Защо пак сама в нощта от вълшебство
те търся и питам: "Къде си? Къде си?"

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf