Огледалото- някак враждебно е,
бледа сянка въз спомени спуска.
А аз се вглеждам, и вглеждам във себе си,
и осъзнавам, че те изпуснах.

Черни пламъци, мъчат сърцето ми,
и отравят го, а силна е болката.
Аз - във мен и във вятъра втренчена.
В залеза виждам упойката.

Разсечена- на мънички кристали,
пия истината в огледалото.
Черен пламък, във душата си разпалих,
и на спомени разбих се- цялата.