1. Завито в копринени облаци слънцето спи. Не желае да среща мойте тъжни очи. Не разбира, че нужни сами верни лъчи да открия - Къде сега си ти?
RF: Питам се дали вали... иПитам се - или текат сълзи? Питам се нали боли... и?Питам се - Какво ни раздели?/2/
2. Небето, проклето, продънено пак се гневи. Гръмотевична буря в душата кипи. Твойта топла усмивка леден дъжд разтопи. Вече знаех - Слънцето си ти.
RF: /4/
април 2005г.