Изтече луната в пазва на облак. По гърба на тъмното вятърничава струна нежност разсипа звездите – бледи слънца с оранжеви устни. Спусна секато въздишка мъглата,избледнял седеф. Нощта занича скришом под полата й. Жартиерът и е с цвят на мляко. Полекичка отприщва утро дъждовна сита сладост. Капки натежали от желание Ближат кожата на тревите и притихват в невъзможно – синьо перо от незабравка.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-08-27
прочитания: 199
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54713
   Съобщения: 258005
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86330
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642