От бързане по пътя остаря.
Проходени
обувките въздишат.
Изкраченото време натежа
макар
годините след теб да тичат.
Седни
с душата си да помълчиш.
От чужди мисли
време не остана
ранимата и същност да приспиш
и тя сега е просто
само рана.
И като тебе бавно остаря,
под грим прикрива хлътналите
бръчки,
не се заглежда в локви
след дъжда,
маскирала подутини от пръчки.
Нормално
трябва някога да спреш,
на крачките
агонията свърши..
В прозорец зарешетено небе
наместо близки те очаква вкъщи.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-08-27
прочитания: 184
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212088
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73675
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937