Но, аз те познавам. От началната спирка, където по асфалта има жълти цветя. Вместо разделителна линия. А всички разстояния са прекъсната посока-също като тази линия. Усещам, че ще завиеш от ъгъла. Ти си Живота. Облечен в сезони, които аз рисувам, като поезия. Моите любими улици са в наситен залезен тон и понякога свири акордеон. Защото неговия глас е най-подходящ за ъглите. Обикновено са четири, също като сезоните. Когато приближиш, аз ще се облегна на една стена. Тогава, при разминаването ще видя два ъгъла. Или поне се надявам...

2007-08-28

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2007-08-28
прочитания: 186
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54713
   Съобщения: 258005
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86330
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642