Грешката е вярна

Празна съм сега. С чернилка
вместо душа. Сълзи ме давят,
порой. Безчувственост
задушаваща – застой.

Зарових глава в пясък. Скрих
се от света. Но, от болката в
мен, как да избягам, как да се
скрия от собствената си съдба.

Убийствен поток от мисли.
По-черни дори от нощта.
Изгаряща болка в сърцето,
остра като кама.

И чувствата бич за душата,
разсичат с всеки замах.
Градил си илюзия свята,
но рухва с един замах.

Празна съм сега. С чернилка
вместо душа. Щастие върху
нещастие гради се. Дали
не сбърках? Спри се.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf