ОГНЕНО-ДЪЖДОВНО

Целуна вятърът жаравата
и лумна огън през нощта.
Скръбта се издимя сподавена
и в саждите си опустя.

Светулки огнени танцуваха,
издигнати от див екстаз.
Две сенки жадно се целуваха.
Дали не бяхме ти и аз?

***

Небе, докоснало огнището,
във дъжд сълзи му сподели.
Покри се огънят във нищото
и с пара взе да шумоли.

По клони капките затракаха
Скръбта се върна - да люти.
Две сенки във раздяла плакаха.
Дали не бяхме аз и ти?

(От стихосбирката "Светулки в шепата")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf