Моето разпятие

Сънят пробуди спомена за теб,

прегръщаше, целуваше ме нежно,

но думите ти бяха като меч,

шептеше - Нея ти обичаш безнадеждно.

А аз усмихвах се и не показвах,

че с всяка дума режеш и убиваш,

едно сърце изпълнено с надежди,

сега кървящо, с жупел го обливаш.

А уж, на обич бил си неспособен,

самотник искал си да скиташ,

така животът ти бил по спокоен,

без някой, който да обичаш.

Поне в съня ми не пристъпвай,

че само той ми носеше забрава.

А дните? - Моето разпятие!

Отдавна ме обрекоха да страдам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf