Боже,колко бюрокрация има на тоя свят,Боже!

"Боже,колко бюрокрация има на тоя свят,Боже!"-Позволявам си да перифразирам небезизвестния Йовков герой,редейки се вече втори час на опашка от четирима души пред каса в столична община.Не че не ми дойде редът-напротив-тъкмо оставих еуфорията на възнаграденото усилие да ме завладее при мисълта,че най-сетне и аз ще достигна заветното гише-обект на желание за толкова несретни души,чиято съдба бе да прекарат още часове на опашката;-когато иначе винаги любезната и симпатична служителка хлопна вратата под носа ми и учтиво обясни,че излиза в съвсем заслужена тридесетминутна почивка... "Справедливо е"-казах си аз-"все пак жената работи от 10ч. само с няколко десетинаминутни почивки-и за цигара не стигат..."Даже е трябвало да й дадат един час-поне да обядва-защото до края на работното й време в 16.30ч. й остават цели четири часа и само две смешни почивчици...А през цялото останало време горката служителка ще трябва усърдно да се труди,седейки на неудобния си стол с кожена тапицерия...Как да не я съжали човек?! Изглежда и през главата на самата касиерка са преминали същите протестни вопли по отношение на работното й време,затова тя сама решава да се възнагради за добре свършената работа сутринта като си отпуска петнайсет допълнителни минути към обедната почивка...Когато се връща вече е 13.45,а на опашката са се наредили още няколко души.Щастлива,че е мой ред,аз пристъпвам плахо към гишето,стискайки в трепереща ръка около десетина формуляра,грижливо попълнени часове преди това,докато стоях на един крак в претъпканото с хора фоайе.Подавам ги,но след миг си ги получавам обратно,съпроводени с укорителен поглед,напомнящ ми този на възпитателка в детски дом.Служителката е разтърсена от моето невежество!Разменила съм шифрите на два от формулярите!Какъв кошмар!!!Вместо,както очаквах,да ме прати да се срамувам в ъгъла,тя ми нареди да попълня всичко отначало и след това да застана отново накрая на опашката...Така и направих,усещайки зад гърба си изпълнените със съжаление хорски погледи...По-късно разбрах защо ме гледат така-редът ми дойде отново в 16.30ч.-официалният край на работния ден за служителите на държавната администрация бе настъпил...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf