|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Безименно
Замълчи... за миг поне, дете,аз искам Любовта да заговоряВятъра в душата ми мете
и не зная аз какво да сторя...Тъмнина в косите ми заплитапанделки от пролетна умора,гарвана от рамото отлита иувяхва ми градинката на двораКажи ми, Любов, разкажизащо все се сърдиш на мен... акоаз съм виновна кажи, че ми писнаи нощта ми стана на ден...Детето ли в мен още мърмори,сърцето ли нехайно е, не знай...Страха ли в мен ще проговориили баба трябва да ме бай...Млъкни Любов, не казала и сричка...Мечтая да се махнеш от ума, вземиси бялата тавичка и гроздето, и цветето, и всичко де остави у домаЗаклевам те, Любов - не ще след тебе да подреждам, ще боядисам всичко в ярък цвят... Не ще към теб молитви да нареждам, аз имам себе си, от мен зависи моя свят!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: elenna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 217
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7590
Автори: 2049
Произведения: 46499
Съобщения: 226946
Лексикони: 2101
Коментари: 69656
SMS-и: 803
Снимки: 4738
|
|
|
|
|
|
|
|
|
