Самота...!

Седя сега и пиша тези редове,

а от вътре се къса моето сърце.

Нещастна съм и как боли

щом моята душа скърби.

Седя и гледам веселите хора.

Децата тичат лудо без умора,

а аз съм толкова сама,

о,кой ще стопли моята душа.

И гледат ме хората щастливи

с усмивки нежни и мили.

И казват с презрение-

"достойна за съжаление"!?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf