|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Феерия
Нарисувай ми въздишка
с бели, перлени криле,
с най- красивата усмивка,
топяща вечни ледове.
Подари ми стръкче нежност,
откъсни го със душа,
не забравяй да е скришом,
не оставяй ни следа.
Разкажи ми за зората,
за детето вътре в теб,
за онва зрънце в сърцето,
носещо мечти безчет.
Погали ме с песента,
довята от безмълвен вятър,
за да заспя със мисълта
за чудно - приказна карета
И когато сутринта
се събудя натъжена,
припомни ми за деня,
в който зърнах озарена,
най- прекрасната снежинка
с пъстроцветна доброта,
раждаща безброй усмивки
и пречистваща света.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: just_my_self
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-08-31 г.
прочитания: 234
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7272
Автори: 1942
Произведения: 42378
Съобщения: 164976
Лексикони: 1824
Коментари: 58941
SMS-и: 762
Снимки: 4399
|
|
|
|
|
|
|
|
|
