Спомени тлеят във пепел.
Радости сякаш от лед
топят се във огън и жупел,
чезнат от вътрешен гнет.
Ярост изгаря любовни писма. Думите нежни прорязват с кама.Бясно се чупят бижута наред. Гневно увяхва последен букет. Сълзи пролети в нощтакапят на пода с вина.Пита се плахо - Защо?Само се чу тишина.
Ярост изгаря любовни писма.
Думите нежни прорязват с кама.
Бясно се чупят бижута наред.
Гневно увяхва последен букет.
Сълзи пролети в нощта
капят на пода с вина.
Пита се плахо - Защо?
Само се чу тишина.