Счупена чаша

Угасна малката свещичка в ъгъла на стаята. Угасна с пламъка на сърцето ми. Пресъхна и водата в чашата. Плъзна се по лицето и последната сълза. За какво са ми вече те?! За какво ми е пламъче на свещ? По-добре е да се слея с мрака, защото него винаги мога да го имам, а трудно се пали свещ без огън. А аз вече нямам огън... искрица една дори не ми остана, само пепел. Тя още повече ще си подхожда с тъмното...
А за какво пък ми е празна чаша, пресъхнала до дъно като скала в пустиня?! Не искам да я пълня пак - ще пресъхне отново, а с нея ще дойдат още сълзи. Ще я счупя! Да се пръсне на хиляди парченца в моя мрак безкраен и настъпи ли ги някой ще вкуси от моята болка.
И може би на някое стъкълце от моята счупена чаша ще попаднеш ти. Ще се порежеш и ще те заболи. Ще дойдат сълзите. Ще бъдат там и свещичката гаснеща, и чашата празна, и моят мрак безкраен. Тогава и ти ще трябва да избираш, ще се счупи и твоята чаша. Ще потърсиш стария огън от мен, но свещичката малка ще е вече някъде там - в тъмното. Ще дойдеш да я търсиш и така пак ще бъдеш мой. Ще те обгърна с мрачните си ръце и ще се слеем завинаги...
А твоята счупена чаша някой друг ще пореже. Дано във него остане искрица обич поне, за да избяга от мрака, на който ти обрече мен, и в който след време сам ще попаднеш, настъпвайки стъкълцето от моята счупена чаша!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf