С най-горчивото чувство -
изплаках те.
Виж, останах без глас!
Не питам защо,
не търся смисъла -
в погледа, пълен със грях.
Какво от това,
че ти си отиваш -
без капка вина?
Ще затрупам със пепел
преживените мигове
и всяка болка. И гняв.
На тръгване, с дума зла
не ще те замеря.
Не ще те коря.
В тишината след теб
дълго ще ближа рани.
Вероятно...
студена ще бъде нощта.
Но и тази болка
от мен ще си иде.
Ето, виж,
отвън вече вали!
Ще отмие дъждът
всички скършени мигове
и надежди отровени.
И браздите,
в ъглите на устните...
Ще отмие всичко дъждът!
Веднъж прескоча ли бездната,
ще изтръгна усещането за студ.
И тогава ще бъда готова
за своето сутрешно възкръсване.
И пак любов ще раздавам,
и пак ще изричам “Обичам те”...
Ще летя към своето "утре",
без да си спомням,
че някога ти ме предаде.
