Изпреварих всички събития,

изписвайки всяко във стих,

сетивата ми будни, предричаха

краят на една невъзможна любов.

Тръгнах си, още преди да пристигна,

скрита в сянката на белия лист.

По пътя ми нямаше светла пътека,

само мастилени многоточия

и безумни въпроси, очертани в контур.

Не успях да пристигна в очите ти,

вярата в твоето “Обичам те”

по пътя се разпиля,

тъй, със теб, безпаметни си останахме,

кой знае, за радост или беда.

Само стиховете не са безименни,

не броя колко са вече на брой.

Сантиментално ги препрочитам,

защото ти някога бе моят герой.