Пиша ти...

Колко трудно ти пиша, когато те няма.
Празнувам без наздравица нощта натежала.
Шепи от грозде. Винено сатенена измама.
Търкулват се стотици луни. По раздяла.

А не ми горчи. Не съм те вкусвала. Неизпитан.
Поклащат се разголени дървета. Бездъждовно.
Миражи в тъмното се гонят под асмите.
Взривяват съня ми. И пак ти пиша... нощелюбовно.

Умирам без прегръдката ти. Нея, непознатата.
Препивам от непомнене. (Ще се удавя.) Спаси ме.
Всичките любови се препъват в самотата ми.
(Защото искам само теб.) И ти пиша. Немислимото.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-09-03
прочитания: 340
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212088
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73675
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937