Нямам си никой

Нямам си никой

Чешмите са пропукани. Като недра от суша.
Текат през пръстите ми вечните години.
В огледалото се соча с пръст. И псувам.
Останала съм гола. Като миналото.

Под гроздето лежи последната ми котка.
(И под кръста.) Имах вяра само до нея.
После се погледнахме накриво с Господ.
Прокле ли ме някой?! (Сама да живея.)

Ще се намразя някъде преди сбогуване.
Зарад неизпитаното. (Ако още ми тежи.)
Малко неща (в действителност) са си стрували.
Нямам си никой. (Да го боли!)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-09-03
прочитания: 274
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48920
   Съобщения: 208256
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960