Кой си ти страннико непознат?
От толкоз години те познавам, а сякаш днес за първи път те срещам.
Така и не можах да опозная тази твоя странница душа...
Подаваше ми само сламки и тъкмо виждах брод към теб и ти изчезваше, а сякаш малко гномче душата ти от отсрещния бряг ми се надсмиваше.
И пак потъвах и се давех...
И пак сламка...
Не те разбирам! Кой си ти?
Аз вече тръгвам.
Сбогом!