Боли ме

Боли ме, боли ме от хорската злоба

Омръзна ми от чуждо притворство

Не мога да живея сякаш с прокоба

Не искам повече злосторство!

Къде отидоха нощите пълни с мечти?

Забравихме и разговорите до ранни зори.

Обърнахме гръб сякаш чужди -

общи вече нямахме нужди.

И сякаш малка снежинка

върху топлата ми мръсна длан

се стопи онази дружинка

и се чудя дали била е просто блян?!

Явно сляпа съм била да не видя злобата и завистта.

Боли ме от фиордите във техните очи,

а аз си мислех, че са честни и добри...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf