Спомням си устните, с които толкова нежно ме целуваше. Спомням си ръцете,с които толкова силно ме прегръщаше. Спомням си очите ти, които блестяха - те бяха за мен като лъч в тъмнината. Спомням си и нещата, за които мечтаехме. Спомням си и тръпката, която изпитвах когато ме галеше. Спомням си всичко това и не вярвам, че вече те няма в живота ми. Не вярвам, че не бие вече за мене сърцето ти. Не мога да си представя как ще се събуждам от утре и ще знам, че няма да мога да видя усмивката ти, да погаля лицето ти и да целуна очите ти... И знаеш ли какво си мисля когато си спомням всичко това? Мисля си, че от любовта няма по-коварна игра и когато реши, че трябва някои от нея да бъде наранен - ВИНАГИ ИЗБИРА МЕН.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sexsapil
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-03
прочитания: 185
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54706
   Съобщения: 257640
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86325
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642