Гостенка

И пак дойде ми на гости
Самотата тази приятелка стара,
в нозете ми книга разлисти,
четейки кротко, като пред олтара.
За толкова несбъднати любови,
за друга режеща, като кинжал
от прегръдки с форми на окови,
душата ми ранявана без жал.
Събудиха се спомени неумиращи
болка сковава сърцето в нощта,
рани, напомнят пулсиращи,
недочитай книгата в тази тъма!
Но защо ли да бързам да лягам,
любовта има толкова много лица
сънувайки едната ще страдам,
несподелената, неидва в съня.
Вече е късно, повече не ми се спи
лампата докъсно в стаята блести,
тя нетръгва мъчително до мен седи
Самотата, сърцето будно държи.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nerina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-13 г.
прочитания: 274
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7294
   Автори: 1950
   Произведения: 42757
   Съобщения: 180734
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59643
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486