Отиват си безшумно дните,
събрали часове нетрайни -
в олтара щедър на лозниците
приятни мигове пробягват...
Спокойни са зърната бисерни,
отдали знойната си нежност -
с любовния венец на виното
задрямал е дъхът на времето.
Красиви нимфи, с плът на лято,
в прозирни туники танцуват -
от златния бакър на залеза
избликват огнени светулки.
Простира се спокойна вечер.
Луната в облаци се гали...
Полюшва скутът на небето
изящните мечти на арфите.
Нощта е мургава кралица
със звездоперлени гердани -
владее блясъка на дните
и обичта на всеки ангел...
Водата жива на сърцето
съблича твоето мълчание...
Влез бавно, чака те от вечност -
гмурни се в ритъма й ален...
....
Отиват си безшумно дните,
окичени със древни лаври -
със сребърна роса в косите
и неразчетени скрижали...
