ЖЕНАТА...
Темата за жената така и остава най-неизясненото нещо на този свят. Някой присадиха сърца, други откриха далечни планети, трети доказаха недоказани теории, от които на редовен човек му се завива свят... При всичко това, жената си остава същество неразгадаемо, обгърната със най-непрогледна мистика! Аз още недоумявам, като си спомня за моята съученичка Оля. Това момиче сякаш оправдаваше земната си наличност единственно с идеята да се захваща непрекъснато с мене. В началото, когато бяхме в осми клас, тя се задоволяваше да ми вика "Светльо проводника", защото съм бил дълъг и слаб. В девети клас Оля се промени. Тя започна да ме тормози душевно, злоупотребявайки с природно мекия ми нрав. В това си хоби моята съученичка стана дотам дръзка, че един ден след часовете съвсем директно ми каза: - Светльо, искаш ли да си играем на Том Сойер и Беки Тачър? - Няма такава игра - веднага долових нещо нередно аз. - Уф... Че не си ли чел какво е правил Том Сойер?! - Чел съм - казах. - Бягал е от вкъщи, търсил е съкровища, интерсувал се е от умрели котки... - Глупак... А от Беки не се е ли интерсувал? Не си ли чел какво й е писал в час, какво й е направил да черната дъска... За пещерата не си ли чел, бе? - Не съм стигнал още до там - излъгах тактично. - Помня че тъкмо стигнах до там и отидохме с родителите ми на почивка. - Хъм, ама че дърво с дърво - поклати глава Оля. - Пън! Табуретка! Нощно шкафче!!! Всъщност, тя не ме остави на мира нито в десети, нито в единадесети клас. Накрая се амбицира дотам, че се обзаложи с всичките си приятелки върху вероятността поне веднъж да излезе с мен. Спомням си че до втория срок на единадесети клас аз успявах да се опазя. Един ден Оля ми натика под носа някакъв списък на класа, като ме покани да се подпиша срещу името си, в уверение на това, че вечерта ще присъствам на факелното шествие в подкрепа на нашите медици в Либия.След като видях, че останалите вече са се подписали подписах се и аз. Точно в седем, когато отидох с горящ факел пред сградата на кметството, се оказа, че съм по-точен от всички. След половин час аз все още продължавах да съм по-точен от всички и вече се чудех защо е така, когато измежду зяпльовците, които се бяха събрали около мен и се подхилкваха, изведнъж изкочи Оля, и ми каза на ухо: - Какво си вдигнал това дърво като малоумник, бе! Тя ме хвана за ръка и ме отмъкна към парка , където ми разказа потресаващи неща... Понеже ужасно искала да излезе с мен, а аз все съм се надувал, тя се досетила да измисли шествието и по този начин да ме постави пред свършен факт. Сега разбирала че това било глупаво и съжалявала... След този епизод аз окончетално си направих изводи за коварството на жената. Работата може би щеше да свърши до тук, ако ние с Оля не се случихме състуденти в една група. Един ден, най-неочаквано бях повикан от ръководството на института, където много приятелски ми заявиха , че е предвидено аз и госпожица Оля Иванова да се оженим. Госпожица Иванова в началото упорствала, но после осъзнала, че всичко това се прави в интерес на института и склонила... В началото и аз бях склонен да откажа, но после осъзнах, че може би недостатъчно разбирам приятелите си и казах, че щом е в интерес на науката ще се оженя за Оля. В самия ден на студенската сватба действителни бе много интересно, но когато дойде вечерта й казах, че вече мисля да си ходя, Оля неочаквано обяви, че от сега нататък за това нямало да става нужда, понеже всички съпрузи живеели заедно... Нещата съвсем се объркаха, когато баща ми и майка ми по най-весел начин се съгласиха с нелепицата. Оставаше да се заитерсувам къде, все пак, ще спя. Оля отговори, че съпрузите също така спели заедно. В се пак, аз не се предадох тъй лесно и излъгах, че непрекъснато приказвам на сън. Оля каза, че в това нямало нищо опасно - съпрузите така свиквали един с друг, че би могло и двамата да си говорим на сън. За сега живеем добре с Оля, тя ме пуска навсякъде с колегите и много ми помага в колекционирането на календарчета. Така или иначе аз още не мога да разшифровам нещо от това същество - жената.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: svetlin
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-09-05
прочитания: 331
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|