Водеше мечка, маймуна и куче,
с кърпа завързала низ стъкълца -
червена усмивка - два липсващи зъба,
пътя замиташе с пъстра пола.
Говореше бързо - направо... навътре -
за болка, любов, за смърт и съдба...
Дълбаеше, с думи в сърцето ми пътища,
през сенки от минали страст и тъга.
До нея стоеше силует разнебитен,
сякаш от бурите клон умъртвен -
нито ме гледаше, нито я слушаше,
гайда прегърнал - от песни лишен.
После загъна ми нещо във вестник.
Мъничко късче със дъх на късмет -
снопче остригани косми от мечка,
нокът маймунски и цвят от синчец.
Сложих в ръката й две петолевки -
повече дребни не носех в момента.
Тя ме изпрати със поглед отнесен.
Стискаше шанса да имат вечеря...
Бавно отминах, назад не погледнах.
За бъдеще време не тръпнех от страх.
Небето бе синьо, но някак смутено,
че някои тайни - открито кървяха...
