|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Преди всичко сме хора
Защо така е изграден живота?
Човек никога не се задоволява с това , което е постигнал.Иска повече и все повече, дава всичко от себе си, но в един момент се изгубва в лабиринта по пътя на постигане на целите.
Нека си пожелаем да си поставяме и постигаме все по-големи цели, но да не загубваме своята същност и винаги да откривате пътя към нея. Защото каквото и да правим, ние преди всичко сме хора, които не могат без приятели и близки. Макар че в стремежа си за постигането на дадена цел ние се обезличаваме и губим всякакъв контакт с тях. Но те са хора и прощават, А НИЕ? Какво става с нас, нима забравяме за какво сме родени, кои сме и не си даваме сметка за скапания живот, които водим.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: AFRODITA_27
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2005-09-04
прочитания: 313
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48584
Съобщения: 213817
Лексикони: 2292
Коментари: 73136
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
