Моите тъжни дни се ронят,
мълчаливи и обрулени.
Вятърът студен ме гони
в улиците обезлюдени.

Вятърът студен ме гони,
стъпките ми заличава,
дните бягат неспокойни,
някъде назад остават.

Бягат дни освирепели,
вечно ядни и намусени,
сякаш някой в мен се цели
с камък в пусти улици.

Музика далечна чувам,
траурно у мен звучи.
Мога ли да се преструвам,
че животът кратък не горчи...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-09-06
прочитания: 225
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54713
   Съобщения: 257974
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86329
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642