Черно е

Черно е.
И лек отенък на сиво не
остана. Пропито е всичко
с тъга. Душата – мълнии
раздират, с гръмовен тътен
забиват се в плътта.

Черно е.
Искрици надежда угасват.
Ронят се парчета самота.
В земята се разбиват с
трясък, сълзи поливат ги,
смесват се с калта.

Черно е.
Дори и сиво не остана.
Растяща бездна – празнота.
Сърцето свито, гърчи се от
ужас, в агонията на страха.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf