Ти ме обичаш...? Не вярвам в това.Все си различен. Променяш света.Сега ще си нежен, до болка раним,утре ще мразиш, нежността разрушил.
Ти ме желаеш...? Заблуда е знам.Така си играш, шега след шега.Прелъстяваш нощта, а тя се отдава,после си тръгваш на деня я оставяш.
Играеш си с думи. Подреждаш мечти.После омръзва и това ги руши.Искаш да бъдеш и мил и добър,но аз зная, в душата си друго си скрил.
Ти ме обичаш...? Как да вярвам в това?С поглед докосваш. Предизвикваш греха.После отчаяно ставаш студен...Безвъзвратно затваря се вратата пред мен.