Иронично

Закусвам с
махмурлука на поредната любов,
онази "истинска"...
Напих се и за кой ли път
усещам, че вкусът горчи ми-
Патоки от джанки...

Обядвам
с най-добрата си приятелка,
онази, дето ме съветва постоянно-
мойта Съвест май се казва...
Защо си още тук? Я питам.
Върви си! И без тебе мога!

За вечеря-
нахапани остатъци от надежда...
Сдъвкана от някой преди мен
и изплюта.
Този някой не бях ли аз?
И вчера и миналия ден...

И тази нощ
леглото ми е ужасно голямо
и сърцето ми скърца-ръждиво...
Нали обеща, че с маслото твое,
това махало ще почне да бие!
Не ми се спи! Очаквам...

И твоята сдъвкана надежда да дойде!!!

05.09.2007.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf