Празнична картичка

Онемях. Беше прекрасна луксозна картичка, почеркът излъчваше истинска магия.

   "Мили Светлане, от сърце ти желая най-голямото

    щастие,радост и здраве на света.

                                               с много обич Оля."

   Скрих картичката много остроумно, за да не попадне у жена ми. После изпаднах в нещо като треска - коя беше Оля? Паметта ми се завъртя назад, но през целия ден не можах да си спомня никаква и никаква Оля.

   В същия този град живееше и ТЯ, която ме обича, която е чакала повод, да ми каже това с картичката си, а аз грубо съм я заличил от всеки спомен.

На другата сутрин се досетих. Беше моя съученичка от гимназията. Разбира се преди дванадесет години. Да... Спомних си всичко. Спомних си че тя винаги ме гледаше по един по-особен начин. Но можех ли в онези години, когато бях толкова задръстен, да разбера че това е било  любов?

   Написах й дълго сърдечно писмо, в което обяснявах, че и аз винаги съм си мислил за нея.

   След три дни получих отговора.

       " Любезни ми кретенчо, ако още веднъж жена ми получи подобна дивотия, ще си имаш работа със някое отделение за реставриране на физиономий."

   Това не бе най-голямата изненада. В някой момент, съвсем изневиделица, жена ми кресна, че съм най-черния неблагодарник на този свят, след като не се сещам поне да и благодаря за картичката,

     Жена ми се казва Оля.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf