Те всички си отиваха на сутринта,неопознали нищичко от мен.Те искаха да ме познават за нощта.Сломена се събуждам с празнина в мен.
Те искаха да имат мъничко любов,а аз я давах без да питам,дали за моите ласки е готов,сърцето искаше и с него да опитам.
Но те са никoй,в тях е празно,ни съвест,ни надежди даже не таят.В стремежа си да съм за някой нещо важно,чувствата ми продължаваха да се хабят.