|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
СТАЯ
СТОЯ ВЪВ СТАЯТА СЕГА - НАВЪН ВАЛИ ДЪЖДА, ПОКРИВА ЗАПОТЕНИТЕ СТЪКЛА, А ОТ ВЪН МЕ ДЕБНЕ САМОТАТА. КАК БОЛИ - ПРАЗНОТАТА, ЧАКАМ АЗ СЕГА, ДА ДОЙДЕ ЛЮБОВТА, НО НЯМА Я!!!!!!! АЗ ПАК СЪМ САМА, ПЛАЧА, СТРАДАМ И КРЕЩЯ, НО НЕЯ НЯМА Я... БОЛИ... ИЗГАРЯ С ПЛАМЪК - САМОТАТА...,СТРАДА И ДУШАТА,... НО ВЕЧЕ НЯМА БОЛКА, НЯМА СТРАХ,... ТОЙ ДОЙДЕ, ЧАКА НА ВРАТАТА... ЕТО Я И ЛЮБОВТА, СПРЯ ДЪЖДА... ВЯТЪРА УТИХНА, А АЗ ПАК СЪМ САМА.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: SALZATA
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-08
прочитания: 194
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7739
Автори: 2105
Произведения: 48875
Съобщения: 208272
Лексикони: 2299
Коментари: 73693
SMS-и: 809
Снимки: 4959
|
|
|
|
|
|
|
|
|
