~ Фатален блясък ~ (продължение)

Евелин...

- Дръж ме на безопасно разстояние от себе си... И не казвай нищо възбуждащо!...

- Възбуждащо ли?! Като какво например!?

- О, ти знаеш... Здравей... Как си?... Навън е чудесен ден...

Звънкият й смях полепна по стените на кабинета. Отметнатият кичур от лицето й, откри поглед изпълнен със страст. Познаваше този поглед, който те приканваше и в същото време те заковаваше за пода. Но този път не бе така. Очите й гледаха очакващо... "Не ме докосвай, все още..."

Внезапно я придърпа към себе си... Неочаквано бе и за двамата. Тръпката, която премина по тялото й, я накара да осъзнае взривоопасното положение, в което се намираха... Прегръщаше я, но не бързаше да я целуне. Караше я да чака. Да копнее за допира на устните му...

- Играч си... Добър играч...

- Не! Това вече не е игра, Евелин... Отдавна не е игра...

Замаяна, дори не чуваше какво й говори... Устните му нежно докоснаха нейните. Усещаше ръцете му по цялото си тяло... Пропълзялото по гърба й желание... Вълните, които я заливаха...

- Ев... Ев... Ев... - задъхано повтаряше той и трескаво се опитваше да разкопчае малките седефени копченца на блузката й.

Цялото й тяло излъчваше възбуда, желание да бъде целувано, милвано, обладано...

- Искам те... Искам... - Страстта му разкъса дрехите... Перлените топченца се разпиляха по земята и като топлийки се забиха в съзнанието. Погледите им се срещнаха...

... Финалните надписи и прекрасната филмова музика я върнаха към действителността. Осветление... Бурни аплодисменти, които предвещаваха небивал успех на филма. А отворения му край - реална възможност за продължение. Наистина бе играч... Караше хората да искат още и още, да го гледат отново и отново... Цялата зала аплодираше на крака... Него... Режисьорът и сценариста на филма...

Но вместо да тръгне към сцената, той се запъти към нея... Съпругата със замах се опита да му подскаже, че е объркал посоката. Но този път решението бе негово. За миг се сви още повече в собствената си черупка. Силно изгърбен, с помощта на патерица, той с мъка провличаше единия си крак... Тежката и продължителна борба за живот след инцидента, бе изпила тялото му. Едва, когато доближи, тя видя дълбоката прорезна рана, обезобразила по момчешки нацупеното му лице...

- Евелин...

При вида на жалките останки от мъжа, който в онзи ден бе спасил живота й, сърцето й заблъска силно... Направи опит да се пошегува...

- Добър сценарий, Режисьоре... Черпан направо от изворите на живота! Моите поздравления...

Жена му побърза да подаде първа ръка. Под светлините на прожекторите нещо проблесна... Пръстенът... Диамантеният пръстен... Блясъкът от колата, който я заслепи при инцидента... Всичко в онзи ден мина пред очите й... С ужас заподрежда объркващите кадри...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf