Слагам край

Знаеш, че съм единствен по рода си,

но губи ме бавно ден след ден.

Погуби всичко с твойте глупости,

цял живот ще търсиш други като мен!

Бяхме щастливи, бяхме двама,

всичко си отиде зарад грешката голяма.

Мили думи ръсиш, гнева ми да смириш

но чашата преля, върви си и не ме докосвай

трябваше ли всичко да провалиш?!

Бяха щастливи времена, живяхме двама ние,

ала с кавги и ревност, любовта си надживяхме.

Аз ли съм виновен? Аз ли сгреших?

Че сложих край, с болката не продължих,

казваш “други сме сега”, казваш да опитаме.

Но дали си струва от мъката пак да пиеме?

Не, слагам край на нашата трагедия,

слагам край на любовта.

Дано си добре със следващия,

защото за мен няма други на света!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf