Разминаха ни се душите

От жадувана блян обладана,
невидим път намерих и се проврях,
от болка страстна завладяна,
отново пак при своя грях.

И хиляди пъти си казвах - край
да те забравя исках най-накрая,
но връщаше ме то се знай,
една незабравима мъка от безкрая.

И теглеше ме все към теб,
от себе си дори се възмущавам,
за последно виновно си казвам,
мираж си, ала полудявам.

Обезумял пулсиращ копнеж,
кръвта по жилите загрява,
в сърцето огнен метеж,
по тебе пак изгарям цяла.

За цял живот ли ще е този глад
за устните, ръцете... за очите?
Няма вече връщане назад -
разминаха ни се душите!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf