разтварям те,
като сок от грейпфрут в мислите ми
и горчиш по
сгънките на мозъка ми,
толкова, колкото да изпия
една чаша
уиски и да забравя за
неисканото ти присъствие.
в понеделник
ще изгоря всички написани с кръв писма
до отровен пушек
с който ще се нагълтам
още преди да е настъпило утре.
знаеш, че мразя да бъдеш винаги прав
затова те поправям като сбъркано в смисъла си изречение.
когато се науча да ти вярвам, ще спра да те
слушам и припявам само
nobody knows
докато ти се опитваш
да ме разбереш
оставям следи от нокти
по тънката ти гръбначна кожа
и нищо, че аз съм другата
(понякога)
така е по-забавно.
когато си тръгнеш
ще разбереш.
аз съм ти
нужна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sheherezada
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-10
прочитания: 244
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7752
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212678
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73705
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954