И дойде ти....
И дойде ти,облечена в златисто бяло, Лъч в живота ми дари,светлина за мойте черни дни. Света за мен , и моят мироглед за живота промени. И болката,страданието с помилване на твоята ръка за миг ги заличи. Вярата ми в любовта наново съживи, върна моите мечти . Не вярвах, и не подозирах аз , че моят свят ще се промени, когато случайно, и в късен час включи се към моят ник (по skype) Ти. Не вярвах , че така ще промениш часовете, дните мои , и мен дори изваждайки на яве най-добрите ми черти. И ден, след ден и час по час , неусетно и по-малко влюбвах се в тебе Аз. Разкривах ти се Аз, разкриваше ми се и ти , дори още когато не знаехме как изглеждаме, дори . От времето прекарано в приказки с тебе Аз, осъзнах че може би си ти това което, чакам , и надявам се и за теб да се окажа тоз човек , който чакала си Век. От теб зависи вече, Аз решен съм любовта си да ти дам, ще чакам с трепет твоят отговор сега,и ще се моля да дойде тоз момент когато ще стоиш да мене ден и нощ, и ще раздаваш непрестанно и до късно любовта. А аз ще се чувствам като Бог !!! Посветено на единствената за сега жена,която проникна в моята душа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mihail mihalev
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-09-13 г.
прочитания: 300
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|