Тревожни минути рисуват сълзите във спомен те търся и питам дъжда дали спиш. Физическа болка ми пречи да дишам ще виждам ли още и колко? Без тебе светът ми не сеща опора и чужди са всички говорещи хора. Но защо ли се мъча за чувства да пиша - искам утро, в което ме милваш с очи.