Небеса! Кристална вечер! Снежнобели дървеса ухаят и не искат и да знаят те за тъгата вееща в сърцето на принцеса в замък с неми брегове до дълбоко,призрачно море!
Нощна приказка сред ледени цветя е нейната градина.Тя не помни от кога царува зима!
Някога бе лятно време! Принцът беше влюбен в мене! В сън,фантазия и блян той всеки миг превърна, после в реалността ме върна! Тръгна..
И остави куп снежинки те да ме целуват в своя танц от пламъка му огнен разтопени, да докосват вместо него моите цветя смразени!
Ала в лунен кръг от капчици сълзи до тях,своята събудена душа видях!