Нощна пътека

Извървяната прашна пътека -
криволичи в тъмата обвита
и по нея пак, лека-полека -
само тъжният вятър се скита.

Тихо в тъмното плаче луната
и звездите отронени капят,
а след миг, щом докоснат земята -
по студения път се разтапят.

Стой секунда! Недей си отива!
Спри за миг, вечно бързащо време,
че ранена душата умира -
уморена от тежкото бреме!

Вече късно е. Спуска се мрака.
По асфалта се блъскат звездите.
Неуморното време не чака
и безмилостно ниже се в дните.

Неусетно и лека-полека -
всеки миг безвъзвратно отлита,
а по пустата прашна пътека -
само тъжният вятър се скита.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-09-13
прочитания: 617
точки: 79 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 51 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48603
   Съобщения: 212228
   Лексикони: 2290
   Коментари: 73171
   SMS-и: 806
   Снимки: 4939